Казус № 4

 

          На „С.” ООД с надлежната Заповед за възлагане на ревизия ТД на НАП – Видин е възложена такава за задълженият на дружеството с обхват: задълженията по ЗДДС за периода от 01.01.2007г. до 30.04.2008г. и за корпоративен данък по ЗКПО за 2007г.

         Ревизията е приключила в определения срок, като е съставен Ревизионен доклад (РД), с който е предложено да се установят следните данъчни задължения:

                                               По ЗДДС:

- отказан данъчен кредит за м. март 2007г. в размер на 5 832.40 лева по доставки от „М.” ЕООД с предмет „СМР услуги” на основание липса на реални доставки, поради ненамиране на доставчик на адреса му на управление и адреса му за кореспонденция и съответно – непредставяне от същия на изисканите документи за изпълнението СМР.

- отказан данъчен кредит за м. април 2008г. в размер на 93 266.06 лева по доставки от „А.” ООД с предмет „детски играчки”, тъй като посоченото дружество не е начислило данъка. Съобразно горното е коригиран декларирания резултат от дружеството - вместо данък за възстановяване в размер на 43 265.39 лева е определен данък за внасяне в размер на 78 996.34 лева.

                                              По ЗКПО:

- предлага се увеличение на финансовия резултат на дружеството с разходите по сделките с „М.” ЕООД, тъй като след като услуги не са извършени разходите за тях не са свързани с дейността на дружеството (на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО). Съответно определен е допълнителен корпоративен данък в размер съответния на новата годишна данъчна основа за 2007г.

Дружеството е депозирало възражения против РД в неговата цялост в законния срок.

          Със съответната Заповед за определяне на компетентен орган за такъв е определен член от състава на ревизиращия екип, като така определеният компетентен орган е издал процесния ревизионен акт (РА), в който депозираното възражение не е обсъдено. С РА са определени задълженията, предложени с РД, като същевременно е извършена корекция на декларирания резултат по ЗДДС и за м. май 2008г. с аргумента, че не се следва извършеното през този месец от дружеството приспадане на декларирания ДДС за възстановяване за м. април 2008г., като в резултат на това е установено задължение по ЗДДС за м. май 2008г. в размер на 8 412.96 лева и съответните лихви. РА е връчен на 26.03.2009г. на пълномощник на дружеството.

         РА е обжалван на 01.04.2009г. пред ДОУИ – Велико Търново в частта по ЗДДС и потвърден в тази си част като законосъобразен. Решението на ДОУИ е връчено на представител на дружеството на 01.06.2009г.

         РА на ТД на НАП – Видин е обжалван в неговата цялост пред Административен съд – Велико Търново като незаконосъобразен с жалба, подадена директно пред съда на 15.06.2009г. с препис за ответника, който е посочен в жалбата като ТД на НАП-Видин. Дружеството твърди, че РА е процесуално незаконосъобразен, тъй като е издаден от приходен орган, който е участвал в проведената ревизия и като такъв е предубеден от изхода й, а е и немотивиран, доколкото не съдържа самостоятелни фактически и правни доводи за определените задължения, извън тези посочени в РД. Жалбоподателят оспорва РА и като материално незаконосъобразен, като счита, че начисляването на ДДС от доставчика „А.” ООД е ирелевантно за правото на данъчен кредит на получателя съгласно действащия през м. април 2008г. ЗДДС, поради което РА в тази му част следва да се отмени, като се признае правото на възстановяване на данъка в декларирания от него размер и съответно се отмени и определения ДДС за внасяне за м. май 2008г., тъй като правилно е извършено приспадане на декларирания ДДС за възстановяване от предходния месец.

         По отношение на определения ДДС за м. март 2007г. в размер на 5 832.40 лева по доставки от „М.” ЕООД жалбоподателят оспорва фактическите констатации за липса на реални доставки, като сочи, че разпитът в съдебно заседание на управителя на доставчика ведно с допълнително представени Актове за извършени СМР ще докаже реалността на същите.

         Счита, че съобразно този извод се налага отмяна на РА и в частта му ЗПКО, тъй като разходите за СМР-услугите следва да му се признаят за данъчни цели. Същевременно съобразно този изход на делото дружеството претендира направените по делото разноски и присъждане на обезщетение по реда на чл. 1 от ЗОДОВ в размер на внесените предварително данъци, установени с РА, ведно със съответните лихви, считано от датата на внасянето на сумите.

 

 

 

1. Допустима и редовна ли е така подадената жалба до съда? Защо?

2. Кои са надлежните страни по делото?

3. Какъв следва да е актът на съда, с който да приключи посоченото дело? Предложете диспозитив?

4. Кои са допустимите доказателства по делото?

5. Основателни ли са възраженията на жалбоподателя? Защо?

6. Допустим и основателен ли е искът по ЗОДОВ?